ВОДЕЩ / Алан/: Да знаете само колко двойки съм наредил в дневника… Ако разбере тати, такъв бой ще ми тегли… вие познавате ли някой магьосник?
Трябва ми магьосник, та с вълшебната си пръчка да изтрие двойките от дневника и бележника. А бе, тука няма ли магьосници?
На сцената има огън, върху който стои гърне. На фона на музика влизат трите магьосници.
Трите вещици:
І вещица: Три орисници – сестри,
трижди се въртим по три.
ІІ вещица: Три за тебе, три за мене,
три за нея – спри въртене.
ІІІ вещица: Деветорна проклетия,
ха опитай, разплети я.
Трите вещици – заедно:
Плам, пламти! Котел бълбукай!
Адска смес мехури пукай!
Вещици:
І вещица: Рибица от блатен смок,
ІІ вещица: остро жило на слепок,
ІІІ вещица: мъх от прилеп, клюн на сова,
І вещица: от усойница отрова,
ІІ вещица: кълка на дъждовник гаден,
ІІІ вещица: пух от бухал кръвожаден,
І вещица: рог на охлюв, кост на пес.
В общата магия влез!
Трите вещици:
Плам, пламти! Котел, бълбукай!
Адска смес, мехури пукай!
Трите вещици:
Дух нищожен, дух велик
Покажи ни тайнствен лик!
Сестрици, с танца си любим
тез учители да покорим
Така, че на изпроводяк,
шестици да ни пишат пак.
Услуги правим като таз,
която пожела от нас.
Музика: Вещиците танцуват и излизат.
ВОДЕЩ І: Магията има тих глас, който съобщава за чудото, което е някъде там… Спомнете си приказките – нали и там се съобщава за чудото? Приказката е изобретила самолета - килимче, а ние ракети и космическите кораби. Самоходните ботуши са за един човек. Автомобилите, самолетите, корабите за много хора.
Искате ли да се пренесете на края на света? Включете телевизора и на екрана ще видите Африка, Америка, белите мечки върху леда. Колко програми може да гледате по телевизията – 10, 20, 70? А вълшебното огледало предава само една програма.
ВОДЕЩ ІІ: Ние може повече, отколкото вълшебната приказка, но защо тогава обичаме приказките? Защо и днес се съчиняват приказки, снимат се филми с феи и магьосници?
Всички приказки започват с имало едно време. Те разказват за миналото. Но имат ли приказките бъдеще? На мен ми се струва, че каквито и машини да изобретим, където и да отидем – до центъра на земята или звездите, с нас винаги ще бъдат чудесата на феите и магьосниците, защото те са рожби на човешките фантазии и мечти. А какво е човек без своите мечти и фантазии?
/Магьосникът удря с жезъла си по земята и се разнася гръм./
ВОДЕЩ І: Сега ще ви представя ученици, които се чувстват като магьосници!
/Фокуси на ученици. /
Водещ ІІ: Много често, когато хората не могат да намерят решение за проблемите си, се доверяват на различни магически ритуали, баяния, гадания и врачуване. Ето как един болен от любов младеж е лекуван.
/ Врачуване и баене./
Водещ ІІ: Магията е нещо странно, невидимо, интересно, но... не помага.
Следва една история, в която са герои ученици. Нека видим какви са техните проблеми и могат ли те да се решат!
СПАСЯВАНЕТО НА УЧИЛИЩНИЯ СТОЛ
На фона на музика влизат танцуващи момичета, внасят столове, чинове. Започват да се гонят из стаята, да прескачат и трошат столове. Юмер влиза, сяда на чина, вади два хамбургера, чипс, кола и пр. И започва да яде. Звънецът бие. Всички замръзват.
Коментатор: Сигурно се чудите какво става? Сега ще ви обясня. Това е кабинетът по руски език. Това са маси и столове, това са учениците.
Бие втори звънец. Влиза учителят. Дежурните командват:
- Клас, стани!
- Клас, мирно!
Учителят: Добър ден, ученици! Сядайте! Написахте ли си домашното? Хайде, кой ще го прочете!
Двама ученика сядат и започват да се карат:
- Сашо, дай ми химикала, бе!
- Той да не е твой.
- Дай ми го, бе!
- Пусни, ще те цапна!
Започват да се дърпат и удрят. Учителят се приближава към тях и вдига ръка заплашително.
- Вие няма ли да престанете! Тишина!
В опита си да се предпазят, те падат със столовете и ги счупват.
Учителят се отказва да ги бие и казва:
- Сядайте!
Сашо: - А къде да седнем? Столовете се счупиха!
Учителят: - Тогава вървете си вкъщи и донесете килими!
Дарин: - А летящи може ли да донесем?
Учителят: - Може.
Двамата ученици излизат. Учителят забелязва Юмер, който продължава да яде и вика:
- Юмер!
Юмер напъхва още един голям залък в устата си, но краката на стола се огъват и той бавно пада на земята.
Учителят: - Колко хамбургера изяде днес?
Юмер: - Пет.
Учителят: - А колко сок изпи?
Юмер: - Пет чаши. Последният ми дойде в повече. Столът не издържа и се счупи.
Учителят: - Иди си вкъщи и донеси килим!
Учителят се обръща към класа:
- А вие пишете съчинение на тема: Как да спасим училищния стол?
Бие звънецът. Учителят излиза. Всички продължават да пишат, а после Рената събира листчетата, другите излизат, остават с Ани: четат, мислят, пишат. Дават написаното на водещата.
Коментатор: А на другия ден ето какво се случи:
Бие звънеца за влизане. Първо влиза учителя, после децата влизат със столове, други носят килимчета, трети влизат върху летящи килимчета. Учителят се хваща за главата.
Влиза Дарин.
Учителят: - А къде е твоят килим?
Дарин: - Ами той отлетя...
Поглежда нагоре към небето и прави жест с ръка.
Коментатор: Е, та ние мислихме, мислихме, писахме, писахме и накрая ето каква се получи. Сега ще ви го прочетем.
ПИСМО ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Здравейте! Пишат Ви учениците от ОУ „ Цанко Церковски” с. Средище.
Работата е там, че столовете в кабинетите в училище започнаха да се чупят. Учителите ни обвиняват в това, че ние трошим училищната мебел, говорят ни, сърдят се, но все едно – ден след ден, стол след стол – продължават да се чупят под нашата тежест.
Миналата седмица например учителят се скара на Сашо: „ Защо ти през цялото време държиш стола на задните му крака?! Да не би той да е сакат?! А Сашо му отвърна: „ Да, той е сакат по рождение.” А учителят продължи: „ Откъде ти знаеш това? Та столът е по-стар и от теб!”. Сашо отвърна: „ Татко ми го каза. Той е седял на същия стол, когато е учил в това училище. Ето, виждате ли? – тук още пише неговото име.”
Учителят поиска от директора на училището други столове. Но други столове в училището нямаше. След това учителите писаха проект – търсиха европейски пари за столове. Европейските пари ние не видяхме. Наши приятели от други училища ни казаха, че и те също не са виждали европейските пари. Господ знае къде се провалиха тези европейски пари за българското училище.
След това учителят зачисли на всеки от нас стол. Ние трябваше да се грижим за своите столове така, както за по-малките си братя и сестри. Даже учителят ни даде тема за съчинение „ Как да спася училищния стол?”. Помните, нали? – американците за цялата Втора световна война успели да свършат едно полезно нещо – да спасят редник Райън. А сега на нас се падала честа да спасим училищната мебел. Най-малко по един стол на ученик! Какви герои щяхме да станем само, а?! Но ние не успяхме – столовете продължиха да се чупят! Учителят започна да ни заплашва. Каза, на когото му се счупи стола, ще трябва да си носи от вкъщи килимче. По време на учебните часове всеки, който няма стол, ще седи на килимче. Когато учителят каза това, Дарин попита: „ А летящи килимчета може ли да се донесем? Както в училището на Хари Потър?”
Представяте ли си какъв ужас?! – в класната стая компютър, мултимедия, понякога даже интернет. А до тях – летящи килимчета!!!
И така, ние мислихме какво да пишем в съчиненията си и обсъждахме какво да правим със счупените столове. Някой си спомни за картината на Репин „ Казаците пишат писмо до турския султан” и предложи и ние да напишем на някого, да помолим за помощ. И решихме да напишем до Вас. До Вас, защото Вие сте Министерство на образованието и най-добре знаете дали може да се учи, когато седиш на килимче. Даже и то да бъде летящо!
Посъветвайте ни какво да правим! Помогнете ни!
Екип от учители: Таня Иванова, Милена Михайлова, Николай Любенов, Тодорка Добрева
/СНИМКИ ОТ ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО – В ГАЛЕРИЯ И КЛИПОВЕ/